Sandanski, Bulgaria

   С идването на Рим на Балканите, завладяването на Македония и създаването на провинция Тракия през 45 г. сл. Хр., на Балканския полуостров се създава обстановка за нов икономически подем на района. Римляните установяват нов ред, който дал началото на първия разцвет на града. През II-IIIв. за първи път в своята история селището получава статута си на град. Много от античните историци дават сведения за областта, но все още поради липсата на сигурен писмен паметник от района на града не ни е известно античното му име, макар че в последно време все повече специалисти го определят като Партикополис. 

Град Партикопол бил организиран по подобие на останалите съвременни на него градове в римската провинция Македония. Начело на градското управление е стояла “колегията на архонтите“, възглавявана от първия архонт. Останалите архонти се занимавали с различни дейности: снабдяване на населението с храни и стоки, благоустрояване на града, спазване на реда и сигурността на жителите и др. Били изградени две важни институции: градски съвет (буле) и народно събрание (демос).

Техните членове произхождали из средата на градската аристокрация. Те изпълнявали своите задължения на обществени начала, без парично възнаграждение. Дори избирането за градски съветник (булевт) било свързано с плащането на доста висока парична сума - 500 атически драхми, както научаваме от писмото - отговор на император Антоний Пий от 158 г. до градската управа, която е поискала да се увеличи броят на градските съветници на 80 души. Императорът се съгласил д се увеличи налогът с един денар на лицата, които нямали римско гражданско право. Обаче Антонин Пий не е приел предложението на града да се увеличи налогът на негражданите върху притежаваните от тях волове или овце, роби и сребърни предмети, когато тези предмети не са били предназначи за домашна употреба. Императорът се е съгласил да се разшири градската съдебна власт (компетенция) върху негражданите, които били собственици на земи и имоти в градската територия. Това е водело до увеличава на приходите на градската хазна.

     В града е имало гимназион, в който се обучавали младежите (ефебите) по физическа култура и игри, философия, литература, ораторско изкуство и други дисциплини.

      В светлината на разкритите досега останки от сгради и паметници на културата римският град под Сандански се очертава като един от най - значителните градове от това време по долината на Средна Струма. Той е заемал важно местоположение на пътя от Егейско море, от гр. Тесалоника (дн. Солун) по долината на р. Струма на север към Сердика и оттам към град Ескус на р. Дунав.

Античният град е разположен в близост до р. Санданска Бистрица, приток на Струма, която го е защитавала от север и изток. Северната крепостна стена е вървяла успоредно и недалече от споменатата река. Тя е широка 1.70m .Южната крепостна стена трябва да се търси в някои дворове северно от ул. “Ангел Кънчев”, където днес има останки. Тя е следвала естествения наклон от запад към изток. Дължината й е около 350m. Южната градска порта трябва да се търси в равнинната част около ул. “Македония”. Източната стена е следвала наблизо р. Санданска Бистрица и е достигала до североизточния й завой. Западната стена е вървяла през двора на училището “Св. Климент Охридски”. Ширината й е 1.92m. Изградена е от речни камъни и хоросан, смесен с късчета от червени тухли. Този начин на строеж сочи към III - IV в. сл. Хр. Все още досега не се е попадало нито на градските порти, нито на кулите, В така очертаните приблизителни граници римският град под Сандански е обхващал площ от около 20 ха. Тя имала трапецовидна форма. Той се е числял  към средно големите градове.

      Градът бил правилно планиран по т.нар. ортогонална (правоъгълна) система, която се състои от прави улици с посоки: изток - запад, наречени decumani, и север - юг, наречени cardines. Главни улици били Decumanos maximum и Cardo maximum, които са се пресичали при градския площад (агората). Засега частично е разкрита и документирана част от едно cardo (север - юг), западно покрай трикорабната базилика от средата на IV в. Платното е покрито с големи каменни плочи.

   Източната му страна е заета сега от каменна колонада (porticus). Върху една гранитна колона е издълбан старогръцки надпис, от който научаваме, че съпружеската двойка Марк Аврелий Капитониан Александър и Юлия Терентина в качеството си на главни жреци (архиереи) на града, издигнали със собствени средства “колоните на стоата”. Думата “стоа” означава покрита колонада /портик/. Предполага се, че първоначално стоата е принадлежала към все още неоткрития градски площад /агора/. Надписът се отнася към управлението на Каракала (211 -217) или на император Елагабал (218 - 222).

   Предполага се, че агората се е намирала в близост до  Базиликата на Йоан. Прави впечатление, че в този участък са разположени четири раннохристиянски трикорабни базилики от различни времена. Несъмнено тук е бил общественият и култовият център на ранновизантийския град.

  На едната страна на агората се е издигала сградата на градския съвет - булевтирион, която все още не е локализирана и открита.

     Топлите минерални извори, един от многото други благоприятни фактори за възникване на града в дн. Сандански, били използвани за нуждите на обществени бани. Част от една обществена баня беше случайно открита при строежа на Спестовната каса на дн. главна улица, южно от най-старата трикорабна базилика от средата на IV в. В нея се попадна на торсото на хубава мраморна статуя на богинята на красотата Афродита, римско копие на Родоската Венера.

  В множество гръцки надписи се споменава построяването на сгради и особено на храмове или светилища. Така например Клеменс, син на Пюрий, в качеството си на главен жрец на града и на градски съветник е дал собствени средства за построяването на една обществена сграда в града (не се посочва названието й), когато в Рим управлявали двама император. Това биха могли да бъдат Марк Аврелий и Луций Вер, Марк Аврелий и Комод или Септимий Север и Каракала. Несъмнено се касае за построяване на храм.

     В друг гръцки надпис четем, че съпрузите Публий Елий Артоний и Помпейя със собствени средства са издигнали храм на богинята Тюхе (римската Фортуна) и в него са поставили статуя на богинята.

В града се е издигал храм на Нике, както свидетелства оброчният гръцки надпис на Елий Крисп, по случай победата на долномизийския управител Тулий Менофил над карпите по времето на император Гордиан III в 239-240 г.

   На голяма почит всред жителите и посетителите на града били здравеностите божества Асклепий, Хигия, Телесфор и Панацея, изобразени в релеф върху една мраморна плоча със съответните пояснителни гръцки надписи. Панацея, дъщерята на Асклепий и сестрата на Хигия, се среща тук за първи път.

  Към здравеносните божества трябва да причислим и 25 Тракийския конник, наричан Саленски бог. Несъмнено светилището е имало топъл минерален извор, който ползували богомолците. И днес, на около 30 -40m западно от светилището се намира малка турска баня (хамам), която се е ползвала доскоро.