Sandanski, Bulgaria

 Особена роля в живота на хриситянския град е имала и погребалната архитектура като последните години обогатиха представата ни религията и особеностите в погребалната практика на нашите предци.В резултат на археологическото проучване на ул.Горно Броди , се разкри част от раннохристиянския некропол на късноантичния и раннохристиянски град от периода V-VІ в., ситуиран южно от очертанията на античния град. Най-голям интерес предизвика откриването на три големи погребални съоръжения –комплекс от зидани раннохристиянски засводени с полуцилиндрични сводове гробници: една единична, една фамилна двукамерна гробница и  една гробница – мавзолей.

  В художествено отношение най-голям интерес представлява единичната сводеста гробница  с размери: ширина 1.50 м, дължина 2.10 м и височина 1.40 м..

Забележителното при тази гробница е изографисването й с осем раннохристиянски кръста. Кръстовете са с почти равни рамена и размери: 0.80 х 0.80 м. Те са изписани с червена боя в техника „ал фреско”, като три са на южната стена, три на северната и един, силно избледнял на свода. Съществувалото изображение на осмия кръст, се установи по намерените останки и рухнала мазилка, върху западната стена на гробницата.45 гробницата с кръстовете  Подобни по форма кръстове, изобразени заедно с растителни орнаменти са открити в гробница в м.„Ловен дом”, където е локализиран северозапдния късноантичен и раннохристиянски некропол на Партикополис.. Аналогични изображения на раннохристиянски кръстове са открити в гробници, датирани в V-VІ в. в Солун, и в Сердика.

  На пода е открит мраморен фрагмент от надпис на гръцки език с кръст в началото на текста,но шесте лошо запазени букви не дават яснота за съдържанието му.

  На 6.00 м южно от тази гробница се разкри друга. Това е фамилна  зидана двукамерна гробница - с размери: ширина-3.80 дължина-2.50 и височина 1.50 м., ориентирана с посока изток-запад и входове от изток. Гробницата има обща фасада фланкирана в южната част от гранитна колона и питос в северния край. Всяка камера има отделен вход, чиито размери са еднакви:ширина-0.60 и височина 1.20 м. След последното погребение извършено в тях, гробниците не бяха отваряни до настоящето проучване. В северната камера се откриха 3 погребения, а в южната 4  .В тях липсва погребален инвентар и само в южната камера е открита желязна халка, с диаметър 0.04 м. и дебелина - 0.8 см. 46 двукамерната гробница

     Разположението на гробницата с кръстовете и двукамерата фамилна гробница показва, че те вероятно са част от погребалната алея преминаваща източно пред техните входове и идваща от север на юг. Вероятно същата посока (север-юг) е следвал и пътят, който е излизал от античния град, за да се свърже с главния път, свързвал поречието на Струма с via Egnatia. Правилото на античността – некрополите да се разполагат от двете страни на пътя към градския център се установява и в този случай.

Третата гробница от комплекса е гробницата – мавзолей едно великолепно архитектурно погребално съоръжение .

 Гробницата – мавзолей е ориентирана в посока юг-север, като входа към погребалните камери е ставал от юг, за разлика от откритите източно и югоизточно от нея гробници, чиито входове са от изток. Входът с размери: ширина 0.80 м. и височина 1.50 м. е оформен арковидно с тухли. Разположен е в горната част на свода на голямата западна камера. До него се стига по добре оформено стълбище с високи стъпала, като от тяха на терена са запазени 3 броя започващи от нивото на горната камера.

  Входът на гробницата – мавзолей е затворен с масивна, почти квадратна, варовикова  плоча с  две железни халки. От входа по три масивни вътрешни стъпала се влиза в основната камера която е с размери: ширина 2.25 м, дължина-5.50 м и височина на свода от 2.60 м.. Гробната  камера е измазана с бял фин хоросан с дебелина 2 см. Целият под на помещението бе застлан със скелети, разположени напречно. Откритите 14 скелета са ориентирани в посока запад-изток, глави към западната стена. В северения край на камерата са открити останките  на още около 5 скелета, явно препогребани. Погребенията са обслужвани от празно място, оформено като пътека, минаваща по  източния край на помещението.

   Южната камера е, както северната, но без допълнителни съоръжения в нея. Изградена е по същия начин, и в нея са открити 5 скелета, отново силно разложени.

 Разложеността на скелетите се дължи на киселинността на почвата върху която са поставени починалите. Основата е бигорна скала, лесна за изкопаване и оформяне на под, поради което не се е наложило направата на подова настилка.

        Ориенирана в посока север-юг Гробницатна-мавзолей напомня езическите постройки и дава достачъчно основания за предположение, че е изградена още в езическия период от развитието на селището, а именно ІІ-ІІІ в.. Преустройството на гробницата в сегашния й вид най-вероятно е станало след приемането на християнството за равнопредставено с езичеството. В района на Партикополис според досегашните археологически проучвания християнството открито и масово се е наложило в края на третата и началото на последната четвърт на ІV в. След управлението на Юлиан Апостат (Отстъпник) (360-363), управляващите в Константинопол и респективно провинция Илирик, предприемат радикални стъпки за налагане на християнската религия. В резултат на тях, в Балканските провници бързо се разпространила християнската вяра. Предполагаме, че по същото това време видна фамилия от античния град, която е приела християнството е решила да преизползва фамилната си гробница-мавзолей,  превръщайки я в христянска.