История

Спартак – вожд на робите или генерал на Квинт Серторий!

+ 5

+ 1

Биографическите сведения за Спартак са оскъдни. Не са намерени никакви материални археологически артефакти, които да удостоверяват живота и дейността на Спартак. Всички изследвания и коментари на негови живот и дейност се базират на материали написани от древните историци и автори: Плутарх, Апиан, Флор, Орпизий и Темистий.

От многобройните изследователи без възражения се приема версията за живота на Спартак, според която:

- Спартак е роден около 110 год. пр. н.е. в Тракия. Спартак е тракиец от племето меди, населявало средното поречие на река Стримон (Струма). Прието е да се счита, че гр. Сандански (България), е неговото родно място;

- през 73 год. пр. н.е. Спартак организира и осъществява най-голямото въстание на роби в древен Рим. Любопитно е, че в античните източници за това въстание се говори не като „въстание на робите”, а като за „войната с гладиаторите”;

- от 73 до 71 год. пр. н.е. Спартак ръководи въстанието. Под командването му въстаниците участвуват в три големи сражения срещу редовна римска армия: в първото срещу консулите печелят решаващо; във второто са разбити, но успяват да отстъпят организирано (към Региум); в третото вече са разбити генерално;

- приема се, че Спартак е убит през 73 год. пр. н.е. в битката при река Силар. Плутарх пише, че в последната битка Спартак е показал голяма лична храброст и воинско умение, който в разгара на битката се устремява към Крас, но след като убива двама центуриони и получава рана от копие в бедрото е убит. Подобни данни дава и Апиан. Трупът му така и не е намерен на бойното поле. Липсват всякакви сведения за Спартак след това;

- всички древни автори признават персонално организаторските, пълководческите и човешките дарби на Спартак, наричайки го полуелин, което в ония времена си е било похвала.

Всичко друго писано за Спартак и неговия живот е родено от въображението на авторите.

Най-разпространената версия за Спартак е, че е бил вожд на робско въстание и се е борил за свободата на робите в древната Римска република. Това схващане обаче не се базира на никакви исторически факти, а е оформено под въздействието на интерпретацията на историческите сведения от Карл Маркс и холивудския филм „Спартак” от 1960 год., режисиран от Стенли Кубрик с участието на Кърк Дъглас в главната роля.

Съществува и друга интерпретация на историческите сведения, която е също толкова достоверна и заслужаваща уважение, колкото и горната. Версия, според която Спартак е „бил човек” на Квинт Серторий, който след като успял да организира първоначално въстание в гр. Капуа е подготвял войска, която е трябвало да се притече на помощ на, воюващия с легионите на Помпей в Испания, Серторий. Тази версия за дейността на Спартак е също толкова възможна, колкото и всяка друга. Даже от гледна точка на историческите сведения и реалната историческа обстановка изглежда логически най-достоверна.

Защо да не допуснем, че е било така.

Спартак попада в плен като наемник, воюващ против Рим. Той бил роб при един от привържениците на Марий – Квинт Серторий. По време на гражданската война Серторий освобождава Спартак и го прави командир на един от своите отряди, набрани от гладиатори. Марий претърпява поражение, а Серторий бяга в Испания, където създава независимо от Рим царство от ибериискте племена на полуострова. В резултат на поражението на неговия патрон Спартак за втори път попада в плен на римляните. Грози го смъртно наказание, но добре подготвените бойци са скъпа стока и поради това е продаден отново като роб – този път като гладиатор. След седем-осем години за заслуги на арената Спартак получава за втори път свободата си. Това само по себе си би бил безпрецедентен случай, свидетелстващ за човек притежаващ наистина гениални бойни качества.

Спартак е свободен човек и заплатата му като треньор на гладиатори в школата на Батиат в Капуа му обезпечава добър живот. Защо такъв човек – два пъти роб, гладиатор, тракиец и понастоящем свободен човек, ще се забърква в конспирации и въстания. Ето една от причините - Квинт Серторий се нуждае от армия в борбата му с Помпей, армия, която Спартак може да му осигури. Армия не само от роби, каквито практики в Рим е имало и преди, но и от римски граждани, привърженици на Марий-Серторий. Армията по пътя си на север, пътят към Испания, увеличава своята численост. Насилниците и мародерите са наказват жестоко, извършва се бързо и ефикасно обучение на тежката пехота – основата на римската армия (Спартак не забравя и за конницата, все пак е тракиец). Серторий обаче е предателски убит в Испания и почти на финала, армията на Спартак загубва целта си. От тук нататък има само едно място, което би могло да приюти такава армия – Сицилия. Натам повежда и хората си Спартак, след известието за смъртта на Серторий.

Нататък двете версии не се различават много за хода на протичащите събития. Резултатът, от които е разгрома на армията на Спартак и неговата гибел.

Може да формираме и трета версия на това какво прави Спартак и какви са неговите цели, базирана главно на историческите сведения на Апиан (95-165 год.). Версията на Апиан се отличава от общоприетата не само в детайлите, но и в ред ключови аспекти. От тези сведения можем да формираме по-реалистичен мотив за движението на Спартак в Северна Италия. Би могло да се предположи, че Спартак е отивал в земите на келтите, в долината на река По, вероятно, с надеждата да предизвика галите на въстание и да създаде на север от Италия надеждна база. В рейда на юг Апиан вижда желание на Спартак да нападне непосредствено Рим. От сведенията на Апиан можем да направим изводи за организацията и снабдяването на въстаническата армия и за взаимоотношението на Спартак с местното население. Апиан е единственият, който говори за Фурия като за фактическа столица на Спартак на последния етап на въстанието. Фурия това е древна елинска колония, основана под патронажа на Атина по времето на атинската хегемония. Между другото император Октивиан е потомък на фурианци.

Независимо какви изводи ще направим от историческите сведения изходът е само един. Ето как Флор описва края: “Като нападнали внезапно, робите загинали от смърт, достойна за храбреци, сражавайки се не на живот, а на смърт, което било напълно естествено за войските под началството на гладиатори. Сам Спартак, който се сражавал в първите редици с изумителна храброст, загинал, както подобава само на велик пълководец” (quasi imperator).

След смъртта на Спартак остатъците от неговата армия продължили борбата. Според Цицерон един малък отряд се държал дълго време в брутийското градче Темаса. Едва в 62 год. пр. н.е. изпратеният отряд от Рим унищожил последните остатъци от спартаковата армия.

Сред ярките и силни личности, вождове и водачи от края на епохата на Римската република: Цезар, Сула, Цицерон, Каталина, Помпей, решителни и кръвожадни, отчаяни бойци и не по-малко отчаяни консерватори, своето достойно място заема и Спартак – „великия генерал на гладиаторската войска”, животът на когото така и остава неразгадаема загадка за историята.