Sandanski, Bulgaria

    Благоприятният и лековит климат и топлите минерални извори в поречието на река Струма са предопредели ранното заселване на Санданския район. Още от най-дълбока древност, по тези места се е поддържал почти постоянно през вековете активен културно-икономически живот, и така чак до наши дни. Следите от почти всички периоди на човешката история  могат да бъдат открити разпръснати по цялата територия на община Сандански.

    Археологическото наследство в общината е едно от най-богатите и разнообразни в България с декларирани над 5000 паметника на културата, застъпващи периода от най-ранните епохи до Късното Средновековие. В хронологическо отношение най старите човешки поселения са открити в  праисторическите селища /8-7 хилядолетие пр.н.е./ при близките да гр.Сандански села Ковачево и Дамяница,Те са и едни от най-старите поселения в Европа.

Периодът III-I в. пр.н.е. е слабо изследван, но честите находки от елинистични и македонски монети, свидетелстват за приобщаване на местното население към водещата елинистична култура от това време.

     Проучванията и натрупаните до днес археологически данни разкриват гр. Сандански като едно от селищата в района с най-богата история, превръщайки го в определени периоди в най-значителният икономически, културен и религиозен център в областта.

    Главните свидетелства за историята и развитието на града в древността са предимно от археологическите разкопки в неговата централна част. Съвременният жив град затруднява събирането на ценни исторически сведения, които биха могли да дадат пълната картина на неговия облик и градоустройството в по-ранните исторически епохи.

Първите археологически проучвания, макар и случайни, датират още от 1917 г., когато в с.Свети Врач се е намирал щаба на ІІ Българска армия.  През годините преди 1960 г. те се провеждат хаотично в зависимост от общественото развитие на селището. Всички тези проучвания сочеха за начална дата на неговото възникване първата половина на I в. от н. е.

    През 1998 г. Стефан Александров /София/  при сондажни проучвания в Епископската базилика ,  разкри 7 погребения от бронзовата епоха - т. е. 13-12 век пр.н.е. Така по най-сигурни данни историята на града вече надхвърля 3200 г., което показва, че той е и един от най-старите поселищни центрове на Балканския полуостров и в Европа .

    Макар че със сигурност все още не може да се определи в територията на кое от двете тракийски племена - синти или меди - се е намирал дн. гр. Сандански сигурно е, че по това време племенната организация е имала определяща роля в обществения живот. Свидетелство за наличието на племенната организация е и откритата при разкопките малка бронзова двойна брадвичка, лабрис, която е символизирала силата на вожда.

  Най-общо това е времето на Омир който в своята  Илиада , е силно впечатлен от въоръжението на  тракийския цар Рез пристигащ от долината на Струма. Образът на тракийския цар Рез, съюзник на троянците, е описан от Омир в X песен на „Илиада“:

… Видях с очите си конете му чудни, невидяни

с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг.
А по бързина те са на вятъра вихровит подобни.
Злато и сребро украсяват колесницата му , блестяща
И златно е дивно неговото въоръжение светло,
прилично е това оръжие не на смъртен да стои,
а на безсмъртните, вечно живи богове блажени...

       Той взел страната на троянците и загинал от коварната ръка на Одисей.