Sandanski, Bulgaria

    Готските нашествия през 370-380 г. слагат край на съществувалият близо три века цветущ град. Заедно с това друго събитие, което ще е определящо за историческото развитие на селището през по-нататъшното му развитие и до днес, е възникването и приемането на християнската религия. След 313 г. с Медиоланския едикт на император Константин Велики християнството става равноправна на останалите религия и бързо започва да печели територии.

   Налагането на религията се засилва след десетилетието на жестоки разрушения и опита на император Юлиан Отстъпник да ревизира старото езическо схващане. Така от края на IV и началото на V в. започва новият разцвет на вече ранновизантийския или раннохристиянския град под днешния Сандански, довел до превръщането му в най-важния стопански, културен и религиозен център по долината на Средна Струма. Градът става и седалище на епископ с вече близо 1600 годишна християнска история

  Местоположението на гр.Сандански изиграва и ключова роля във втория възход на селището през 5-6п век.Разположен на кръстопътя между Близкия Изток и Западна Европа, Партикополис и Егейското крайбрежие от което отстои на стотина километра, са обект на особеното внимание на Христовото учение  и Христовата църква още с появата им. В средата на І в. апостол Павел тук първи проповядва Християнското учение, създава християнските общини по крайбрежието, устието и течението на реките Места и Струма. Павел заедно със сподвижникът си Сила, основават християнски общини в Амфиполис, Аполония, Солун, Берия и други градове по крайморския път на провинция Македония за Константинопол. От тук в последващите години християнството се разпространява и във вътрешността на полуострова – по течението на двете големи реки Струма и Места: до Партикополис, Пауталия, Перник, Сердика, Топирос, Никополис ад Нестум и т.н. Основно дело на апостол Павел е разпространението на християнството във вътрешността на провинция Македония, в чиято най-източна част се намира Партикополис. 

   В провинция Първа Македония, под прякото ръководство на Солунската катедра (Митрополия) са били петнадесет епископии, една от които е Партикополската. От епископите й са известни двама, и двамата с името Йоан. Единият присъствал на Сердикийския поместен събор в 343-344 г., а другия присъствал на Халкидонския (Четвъртия вселенски) събор (451 г.),

  Потвърждение за ранното разпространение на християнската вяра сред жителите на Партикополис освен в писмените извори, откриваме и в руините на късноантичния град – няколкото открити раннохристиянски базилики; гробници, погребения, надгробни паметници. Откритите епиграфски паметници също показват разпространението на християнството в града под гр.Сандански. Това са надгробните християнски плочи, които не само споменават имената на някои от първите християни, но и техния ранг в църковната йерархия – надгробната плоча на субдякона Криспин; на псалмопевеца Андрей и неговата съпруга Евдохия.

      Безпорно обаче най-важните паметници на ранното християнство в Партикопол са базиликите на брой 7 открити при археологически проучвания.които впечатляват със своите размери и вътрешна декорация.  От тях като най-красива,най запазена и образец за раннохристиянски храм от 5-6 в. е Епископската базилика.

     През периода 1990-1995г. беше разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите, начина на градеж, архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. Тя е разположена в североизточната част на античния град, недалеч от крепостната стена, където има най-голяма концентрация на раннохристиянска култова архитектура.      Макар разкопките да не са приключени изцяло е ясно, че със своята архитектура и изключително богата художествена ценност каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, с комплекс от помещения тя е най-представителната сграда доминираща в града през късноантичната и ранновизантийска епоха. В изграждането на базиликалния анасмбъл са намерили отражение културни влияния на големите центрове на християнството в Близкия Изток, Константинопол, Гърция и Македония. Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на църквата, като с най-съществено значение са първата и втората фаза. Църквата е с класическото триделно членение на наосното пространство, едноставен нартекс, полукръгла от изток абсида, атрий и баптистерий с размери на основната сграда (32 х 23.20 м с абсидата).

  Абсидата е вградена в дебелината на дъгата, очертаваща се с правоъгълна рамка.Централния кораб на базиликата е с размери 9,95 х 23,20 м, а ширината на страничните е: северен 4,50м, южен 4,20м. Пространствата между трите кораба са разделени чрез стилобати с ширина 0.75м. Върху мраморни блокове с размери 0,70 х 0,40 х 1,08 м вградени в зида с бял хоросан са били разположени колоните на мраморната аркада. Изграждането на олтарното пространство показва особености редки за църковното строителство в българските земи, но добре познати от паметниците от Източен Илирик.. Извън абсидата са иззидани по три еднакви седалки без облегалки, разположени от дясно и отляво на олтара. Според изискванията на култа седалките са били предназначени за свещениците, участващи в богослужението, водено от епископа. Този вид синтрон, известен като “гръцки”, се състои от два елемента: полукръгла абсида с трон по средата за епископа, седалки плътно до дъгата на абсидата и срещуположно изградени седалки извън нея, какъвто е и нашия случай. Тронът не е разкрит. Синтрон от този тип, широко застъпен в сакралната архитектура на Гърция, не е познат от базиликите в България. Наличието на повдигнати пейки е особеност на гръцките базилики.

Такива преградни плочи са новост в мраморно-пластичната орнаментика на раннохристиянските базилики от България. Презвитерият е имал вход от север и от запад, като от запад е бил с портик.

    През средата на VІв. базиликата била с обновен интериор, нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.

   Вкопан в мраморната настилка южно от централната ос бил изграден амвон с полигонална форма и две срещуположни стълби, подобно на малката базилика във Филипопол. Запазен е на височина 0,70м и дължина 3,10м. Градежът е от тухли и светлорозов хоросан. Стените са покрити с по-фина мазилка а върху нея са били вградени фино изгладените мраморни плочи на облицовката. До първото стъпало на източното стълбище, което е и по-добре запазено, се е съхранила профилирана парапетна колонка с оловните пластинки. Амвонът е част от църковната архитектура на гръцкия свят. 

   Най-значителните промени във вътрешната архитектура на храма завършват с изграждането на диаконикон и протезис близо до олтара, с размери на помещението от север 4,50х2,45м, от юг 4,30х1,95м. те са били покрити с мраморни плочи.

   Това което най-съществено обогатява и променя облика на епископксия комплекс е изграждането на атрий към корпуса на църквата и на баптистерий с оригинален план и богато решение като свободен обем извън сградата. Поради особеностите на терена атрия е разположен от юг, а не от запад пред нартекса както обикновено. Той е с размери 22х23м или с почти квадратна форма. Атриумът е е фланкиран от юг, север и изток от портик с тухлена настилка.

Колонадата е изградена от преупотребени гранитни и мраморни колони с различна големина. Те са поставени върху атически тип бази или полувкопани в терена ари, нивелирани съобразно височината на колоните.. Капителите са от мрамор или гранит с различна големина изпълнени в римско-дорийски стил с нееднакво качество. Обходните коридори са настлани с тухли. При неблагоприятни атмосферни явления те са служели за защита на миряните. Наличието на фонтан, фиала, басейн или извор е в унисон с основните правила за базиликите от Източен Илирик. Дорбе запазена фиала беше намерена в центъра на двора. Тя представлява гранитен блок с квадратна основа 1,10х1,10х0,18м и цилиндрично тяло високо 1м .  През 2007 г. под падналия южен зид на базиликата в западната  половина  на атрия се откри уникална чешма /шадраван/. Чешмата е долепена плътно до западния зид на атрия, заместващ западната колонада на вътрешния двор.Северната част на  зида е използвана за задна,западна, част на съоръжението ,а чупката на зида  -за негова северна част.

Шадравана е била оформена от четири гранитни блока с размери 1.50 х 1.20 х 0.25 м..От лицевата страна гранитните блокове са с проста профилировка. Всеки блок е с отвор в горната си част ,използван за поставянето на бронзов чучур,като на блок № 2 той е запазен на място ,споен с олово. Блоковете са паднали в източна посока , като на повечето от тях бе запазена и хоросановата спойка, служеща за уплътнение на възможни течове между блоковете.

    Дъното на така оформения басейн е с размери: 6.50 х 1.00 м.     Басейна се е пълнел с вода по керамичен водопровод с диаметър 0.10 м. идващ вертикално към пода в неговата централна част. Снабдяването на чешмата с вода е ставало по принципа на скачените съдове. Водите от четирите чучура са се стичали в общо корито, от което канала се е свързвал с основния  канал идващ от запад и преминаващ под пода на северния портик.Самите канали са прилежно изградени от тухли и хидрофобен хоросан.

    Предполагаме,че така изградената чешма е била построена хронологически най- късно в Епископския комплекс ,някъде в периода към средата на VІ в. сл.Хр.. Вероятната причина е  прекъсване на водоснабдяването на кладенеца, разположен в централната част на атрия и кладенеца от южния  кораб на базиликата. Прекъсването на подпочвена вода  е довело до нуждата от построяването  на чешмата и захранването й от градски водопровод идващ от Баптистерия .По такъв начин отново е била осигурена необходимото количество вода за извършването на подготовката за централната литургия в Епископската базилика.

   Стените на църквата са били покрити с цветни мазилки. 

Фрагменти от тях са запазени ин ситу само върху цоклите, но дават представа в известна степен за използваната декоративна и цветова схема. Плоскостта на стените е разграфена на пана, в които са намерили място елементи характерни за църковната живопис Паната са с канелирана украса, флориални мотиви-клонки цветя като символ на живота, познати вече от живописния репертоар на базилики 2 и 3. живописците проявявали особено предпочитание към помпеанско червено, зелено, черно, синьо и бяло. И през двата периода стените са били с цветна живопис. При нанасянето на втория живописен слой, за по-добро сцепление на новата мазилка стените били изчукани с ямички.

 Дебелината на зидовете е 0,80 м. Те са основният носещ елемент в конструкцията на църквата. Градежът, който не се отличава от останалите базилики в града, е от големи речни камъни, споеви с бял хоросан (Opus incertum). Широко са използвани тухли за изравняване, за оформяне на тухлите, страниците на входовете и арките. На лицевата страна на стените камъните са фугирани с хоросанов разтвор. Речните камъни са основният строителен материал използван в култовата и гражданска архитектура на късноантичната и ранновизантийската епоха. В падналата от земетресение по-късно почти 10 метрова южна стена върху атрия, от който я разграничава наносен пласт с дебелина ок. 0,80-1м, се редуват пояси от по пет реда тухли с каменен градеж в интервали от 1-1,20м в opus mixtum. Ясно са контурирани и отворите за прозорци и разстоянията между тях. Данните са изключително важни за вида на осветлението и на емпория. Прозорците били оформени с мраморни рамки и бифори. Те внасяли колоритен елемент в иначе семпло оформените фасади. Долният ред прозорци са с размери .2.50 ширина и 3.00 височина, а горният 0.90 широки и 1.80 високи .41 графика на южната фасада

Дългогодишните археологически проучвния се увенчаха с откритието на уникален ктиторски надпис нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш с  вторият надпис, В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написан ктиторски надпис.  От стената са запазени толкова малко части, че е трудно да се възстанови цялата декоративна украса. Можем само да кажем, че тя се е състояла от най-малко 3 хризми, издялани в кръгове, заобиколени от концентрични гладки и вдлъбнати окръжности и една с листовиден орнамент  Цялата сложна композиция е била заобиколена от вдлъбнат кръг с ширина 2.2 см. В тези вдлъбнати кръгове са били поставени метални ленти. Вероятно са били сребърни, а може би и позлатени. Както показва запазеният хоросан върху буквите и изображенията цялата плоча е била взидана в стена и е била част от стенната украса на баптистерия .42 снимка на надписа на Антим  

  Ктитороския надпис се състои се от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворената книга. Редовете са линирани. Страниците са поставени в собствени полета, оформени и подчертани с вдлъбнати линии. 

         На тези толкова зле запазени страници се е намирал извънредно важен текст. Тук са се описвали делата на на Антим в полза на градът. Тук е било запазено и неговото име. Пак на загубеното място са се изреждали качествата на построената от него базилика, която той сравнява с Храма Божи, построен с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон. Както и на предишните две страници след пасаж от текст е поставено пожелание да пребъде във вечността.Липсва много голяма част от текста и това не позволява възстановяването му. Някои думи допущат да се заключи, че Антим “често” е извършвал добрини на града и може би е негов “спасител” от неизвестни бедствия. Но никъде не се споменава за неговия ранг, титла или длъжност. Можем само да се питаме дали това не е поредният епископ, построил и украсил тази базилика. Нямаме никакво доказателство, че ктиторският надпис се е състоял само от тези 4 страници. По-скоро трябва да се очаква намирането на части и от други.

       В Библията подробно се описва подготовката и постройката на храма на  Соломон. За да сравним двата Божии домове би трябвало да препишем няколко страници от нея, тъй като там се започва с преговорите и сделките за отсичането и доставката на дървения материал, както и подробно описание на обработката, вида дървесина и даже позлатяването на подовата настилка и стенната украса. Съдейки само по дребния ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него можем да си представим великолепието на подовата и стенна декорация на Базилика № 4, която днес свободно трябва да наричаме .